Опитвам се
да виждам живота,
който минава през мен.

Взирам се....
В променливите форми...
В причините...
В красивото и тъжното...
В необходимото...
В далечното и близкото...
В разнообразното...
В очакваното и неочаквано...

Изпълвам се със същността му
и Времето не съществува вече.

На кого ли му е хрумнало
да отброява всичко,
обричайки ни на страдание.